На 15 и 16 октомври 2010 г. в София се проведе заключителната конференция по проект на Женския алианс за развитие (ЖАР) „Младите хора – ресурс за развитието на местната общност”, финансиран от Програма „Младежта в действие” на ЕК.

Участници в конференцията, озаглавена „Младите хора – двигател за развитието на общността”, бяха млади хора между 18 и 30 години, ученици, студенти, участници във формални и неформални групи, от областите София-град, Перник, Благоевград, София – област, Силистра, Каварна, Кърджали, Смолян, Плевен, Бургас, Монтана, Велико Търново и Пловдив.

В резултат на изложеното по време на презентациите, обсъжданията в малки групи и общата дискусия в края на конференцията, редица препоръки за действие и провеждане на политики по въпросите на младежта на местно и национално равнище бяха изведени, с акцент върху възможностите, предоставени от еврочленството на България и Стратегия Европа 2020 на Европейския съюз. Основните препоръки се фокусираха върху това какво може да се направи, за да бъдат привлечени и задържани младите хора по родните им места и в България и какви програми и политики за тяхното бъдеще в собствената им страна могат да им бъдат представени и консултирани с тях.

Особено внимание бе отделено на политиката за младежта на ЕС и нейните основни области, в които младежите, които са специална целева група, са засегнати от мерките на ЕС в особено голяма степен – образованието, социалната политика и политиката на трудова заетост. Европейската политика за младежта в по-тесен смисъл се отнася до насърчаващи мерки и до активности на ЕС с цел да се подкрепи трансграничната работа с младежта и младежкия обмен и да се стимулира европейската идентичност у младежите. ЕС играе и голяма роля за хармонизирането на правните и административните разпоредби на държавите-членки в областта на младежките политики, за стимулирането на мобилността и провеждането на Европейска доброволна служба, за междукултурното обучение и включването на младите хора в общественото развитие на Европа.

 

ПРЕПОРЪКИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА МЛАДЕЖКА СРЕЩА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ПОЛИТИКИ ЗА МЛАДЕЖТА

ОКТОМВРИ 2010 В СОФИЯ

В областта на законодателството:

1. Ускорено изготвяне на Закон за младежта;

2. Участие на широк кръг от заинтересовани страни, особено представители на младежки организации, при изработването на бъдещия Закон за младежта от МОНМ и междуведомствената комисия, разглеждането му в Комисията по образование и в пленарна зала на Народното събрание;

3. Промени в Закона за народната просвета, Закона за степените на образование, общообразователния минимум и учебния план и Закона за висшето образование в посока по-голяма свързаност между образованието и последващата реализация на младите хора, улесняване на международните обмени, повишаване конкурентоспособността на образованието;

4. Включване на младежите в обсъждане на проектните предложения за закона в търсене на обратна връзка, когато се стигне тази работна фаза;

5. Присъствие на младежи на заседания на Комисията по образование при разглеждане на съответни законопроекти, за да бъдат чути от всички народни представители, нейни членове;

6. Организиране на обществени обсъждания с широко представителство на младежките организации на законопроекти, преди да бъдат изпратени в комисията по образование към Народното събрание;

7. Ускорено разработване и приемане на Закон за доброволчеството;

8. Ускорено приемане на Доклад за младежта от Народното събрание, като в него не само се констатират факти, но и са разработени конкретни политики в сферата на повишаване на младежката заетост, излизането на младите хора от “сивата” икономика и стимулиране на бизнеса на млади хора. Определяне на годишен приоритет или приоритети във всеки от докладите, като след разрешаването на основни неща, свързани със съответния приоритет, се формулира и отстоява нов приоритет.

9. Приемане на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 от Народното събрание, за да не се поставя младежката проблематика на заден план и да проблемите се решават с временни средства, а да се изпълнява и мониторира национална политика за младежта.

В областта на заявяването на младежите в публичното пространство, гражданското и политическото им участие:

1. Младежката дейност трябва да бъде финансово обезпечена. Бюджетът за младежки дейности трябва да съдейства за развитието на младежките неправителствени структури и да развива дейността на младежкия неправителствен сектор. Целесъобразно е и набирането на средства чрез извънбюджетни механизми, например чрез създаването на отделен фонд, който набира постъпления от хазарта, държавната лотария, тотото, което ще стимулира участието в граждански инициативи и гражданското обучение на младите хора;

2. Политическите партии да стимулират участието на млади хора в своите структури и инициативи извън чисто техническа и доброволческа работа, като го обучават и им предоставят възможности за изява и развитие;

3. Да се създаде институцията „Младежки омбудсман” на национално равнище;

4. Да се повиши броят на младежите, ангажирани в структурите на гражданското общество (в момента заетите са едва 2%), чрез разработване на младежки проекти и инициативи, популяризиране на младежките дейности, даване на възможности за развитие и изява, използване на социалните мрежи;

5. Насърчаване на работодателите и бизнеса да отдават внимание на досегашния опит на младежите в граждански инициативи и проекти в допълнение към професионалния им опит и квалификации;

6. Провеждане на информационни и разяснителни кампании и дейности в училищата, за да се запознаят младите хора от ранна възраст в ползите и възможностите за гражданско участие;

7. Да се стимулират и образоват българските медии да отразяват младежката политика, дейности и инициативи;

8. Създаване и редовно свикване на национален младежки форум като място за дискусия, консултиране, споделяне и разпространение на информационни ресурси.

В областта на образованието:

1. Подобряване и модернизиране на учебната база, особено в по-малките и отдалечени населени места и средищните училища;

2. Непрекъснато повишаване квалификация на преподавателите;

3. Възлагане и широко обществено обсъждане на периодични доклади за състоянието на образованието и прогнозиране на процесите в средносрочен и дългосрочен план;

4. Разширяване на възможностите за изучаване на чужди езици в училище, като се създадат условия за изучаване на и други чужди езици освен немски, английски и френски;

5. Въвеждане на интерактивно гражданско образование в училище;

6. Въвеждане на интеркултурно образование в училище, особено в райони с етнически малцинства, като се изучава фолклор, предмети, свързани с етнокултурата, за да се подпомогне изграждането на общи ценности между отделните групи ученици;

7. Улесняване признаването на кредитите и дипломите от чуждестранни университети в България;

8. Улесняване на процедурите за вземане на студентските кредити;

9. Създаване на центрове на ниво общината, които да обединяват възможности за неформално образование, както и регистър на такива възможности в общината;

10. Проследяване и оценка на въвеждането на националната квалификационна рамка, която трябва да отговори на европейската квалификационна рамка, както и изработване на системата за кредити в професионалното обучение и образование;

11. Мерки за признаване на доброволчеството и определени инициативи по младежки проекти за неформално образование и за тяхното валидиране и сертифициране;

12. Доброволните дейности да бъдат включени в портфолиото при кандидатстване за учене, стипендии или стажове;

13. Да се подпомогнат родителите да самоорганизират детски градини или забавачки на частни начала, за да се социализират всички деца и по този начин да са готови за училище. Включване на читалищата в този процес;

14. Да се въведат формални изисквания за използване на Европас комплекта от документи – Европас езиков паспорт, Европас автобиография, Европас мобилност, Европас приложение към Диплома, Европас приложение към сертификат, за да се уеднаквят знанията, уменията и езиковите способности на младите хора в България.

В областта на младежката работна заетост, икономическата активност, предприемачеството и социалната политика:

1. Въвеждане на данъчни облекчения за фирмите, които наемат млади хора без опит и стаж;

2. Създаване на кариерни центрове и бизнес инкубатори за стимулиране на младежкото предприемачество и повишаване на младежкия интерес към възможностите за европейски проекти и друго финансиране;

3. Създаване на възможности за професионално ориентиране на младите хора за това, къде и какво могат да учат;

4. Повишаване ефективността на ученическите и студентските стажове, особено за професионалните гимназии, като се въведе външен мониторинг и оценка, както и стимули за предоставящите възможност за стажуване;

5. Изграждане на ефективно взаимодействие между бизнеса и образователната система чрез извънкласни форми, създаване на лабораторни и изследователски центрове, допълнения към учебния материал от реалната бизнес практика, външни лектори и др.

6. Подобряване на спортните бази в училищата и университетите и подобряване на възможностите за спорт на младите хора без фаворитизиране на дадени спортове;

7. Ускоряване на деинституционализацията на деца с увреждания и млади хора, настанени в институции, посредством предоставяне на услуги в общността.

В областта на младежката политика на местно равнище:

1. Общините да съдействат за ефективно взаимодействие между читалищата и училищата на тяхна територия, така че да се обогати и задълбочи учебния процес, формалното и неформалното образование;

2. Въвеждане на общинско финансиране и грантови схеми за младежки дейности и проекти;

3. Широк граждански мониторинг и оценка как се изразходват общинските средства за младежки дейности;

4. Ефективен контрол за спазването на правилата за ред и безопасност за децата и подрастващите;

5. Създаване, изпълнение и оценка на общински стратегии за младежта, във всеки етап от които да участват самите младежи.

В областта на културата, спорта и свободното време:

1. Създаване на повече възможности за изява на млади творци в различни области и популяризиране на творчеството им чрез специализирани издания и галерии, дни на младежкото творчество, местни, национални и международни фестивали и др.;

2. Осигуряване на достъп на младите хора до спортни центрове – общински или чрез публично-части партньорства, изграждане на открити спортни площадки;

3. Пълноценно използване на системата от побратимени градове за културни обмени и запознаване с културното богатство и съвременното изкуство на други народи;

4. Изкуството и културата да се приближават до младите хора чрез пътуващи изложби и представления в по-малките населени места и училищата;

5. Облагородяване на градската и крайградската среда, зелените зони и паркове, пешеходни зони и велосипедни алеи за колоездене на дълги разстояния,които дават възможност за пълноценно прекарване на свободното време.

В областта на доброволчеството:

1. Необходимост от дефиниране, предоставяне на информация и популяризиране на младежкото доброволчество чрез разработване и приемане на Закон за доброволчеството;

2. Издаване и признаване на сертификати (доброволчески книжки) за доброволчеството и зачитане на опита като стаж или като допълнителни точки при наемане на работа в държавните институции;

3. Предоставяне на информация за възможностите за доброволчество в България и чужбина и популяризиране на младежкото доброволчество както сред младите хора, така и сред техните родители и преподаватели;

4. Работа за промяна на нагласата у младите хора, че общественополезния труд е наказание и отрицателното отношение към него.