Увод:

Конкурсите и рейтингите на градовете, както и урбанистичните изследвания, които подреждат градовете в класации, дават само ограничена информация за качеството на живот в градовете. Често проучванията са основани на икономически предопределени, количествено измерими аспекти на градския живот, като игнорират емоционални фактори и други „меки” критерии. Количествените и икономически критерии често се извеждат от контекста си и се представят като единствена детерминанта, описваща качеството на живот на един град. Един град също така не е просто „машина за живеене" с правилна урбанистична схема или съвършено функционираща инфраструктура, нито е туристически обект, бил той нестандартен, пълен с алтернативни и интересни места. Ежедневието на гражданите винаги е по-всеобхватно и следователно тяхната представа за град, с който се идентифицират, съдържа лични идеи, емоции и очаквания.

 

 

Целите на проучването бяха да се набере информация за разкриване на потенциала на София в икономическо, социално и културно измерение чрез личното възприятие на гражданите, както и да направи анализ на личните връзки на гражданите със София, които не винаги могат да се измерят с цифрови параметри и , но са естествената основа за подготовка на кандидатурата на София за Европейска столица на културата, като осигуряват изходна точка за изработване на визия, послание, идеи за културно съдържание.

 

Обхват:

По метода дълбочинно интервю по разработена методика са интервюирани 100 обитатели на София: представители на различни възрастови групи, жители на различни квартали, културни оператори, академични среди, представители на бизнеса, неправителствени организации, представители на различни етнически и религиозни групи.

 

В допълнение, поради значителния интерес към проучването, беше разработена и електронна анкета, публикувана на интернет страницата на фондация ЖАР и разпратена по електронен път на заинтересовани страни. Попълнени бяха 12 анкетни карти.

 

 

Период на провеждане:

 

Дълбочинни интервюта: 10 юни – 10 юли, 2011

 

Електронна анкета: 1 юли – 18 юли, 2011

 

 

 

 

 

 

Резултати:

 

Онова, което прави хората щастливи в София, са лични неща: спомените, семейството, чувството, че си си у дома, че си се родил тук. Изглежда със София лесно свикват и хората, които не са родени в нея. Самият град не доставя щастие, но като сцена, на която се развива животът на обитателите, той интериоризира събитията. От друга страна, София предоставя «малки изненади», които правят ежедневието на софиянци по-пъстро и жизнено.

 

Обитателите на столицата се чувстват щастливи, че живеят в град, който предлага разнообразие и, без да е космополитен, съдържа в себе си субкултури и непрекъснато се случват различни неща. Получават и бонуса да имат на разположение хубав нощен живот, боядисване на паметника на Съветската армия, любими кътчета, заведения с вътрешни дворове, възможността за случайни срещи с приятели, спонтанността, гледката на Витоша, огряна от слънцето сутрин от терасата на апартамента, някое интересно културно събитие, някоя реставрирана сграда, възможността да вървиш пеша. „Може би това му е хубавото на нашия град – че при хаоса, който цари, малките неща стават забележими и те правят щастлив.”

 

Хората имат много разнообразни представи кои са най-хубавите квартали в София. Прави впечатление, че под „квартал” се разбира значително малко по обхват пространство – улица, няколко пресечки, две-три кътчета. Това е обозримото градско пространство, което се възприема като едно цяло, дори когато е еклектично. Топографията на най-хубавите квартали обхваща централни зони като „квартала зад Военна академия”, около Докторската градина, Иван Асен II, парка Заимов, Оборище. Онова, което привлича в тях, е че са запазили духа на града отпреди десетилетия – известно достолепие на архитектурата, зеленина, спокойствие. „В тази част София най-много се доближава до европейските градове”, „много е поддържано – и градинките, и сградите, и осветлението, и чешмичките. Има цивилизация – за мен това е София”.

 

Подобна е и групата на кварталите Лозенец, Иван Вазов, Изток, Изгрев, Бояна, Медицинска академия, при които има и малка дистанция от абсолютния център, което ги прави по-уютни за живеене и разграничава дома от работата или свободното време – „близо е до центъра, а е спокойно, тихо, в някакъв смисъл провинциално”. Обикновено се говори за визуалните качества на кварталите, за тях се говори в естетически категории: „мирише хубаво на изпечен хляб и сладкиши”, има много цветя, „в самия край на Южния парк има тополи с много гнезда на гарвани и по залез е много красиво растерно небе”.

 

Много харесвани са също и кварталите около Централна баня, Женския пазар, около църквата Св. Парашкева, Драз махала, само че причините са други: „Всеки път намирам някаква нова къща, някакъв нов детайл и така не ми става скучно”, „Малко е етникал – има българи, араби, турци, китайци, всякакви”, „Представям си, че би изглеждало страхотно, ако имаше галерийки, ателиета”, „Има стари къщи и можеш да усетиш, ако имаш въображение – да си представиш каква е била София в края на 19 и началото на 20 век”. Тези квартали имат чара на неизследвано и не напълно култивирано пространство, което крие огромни възможности за откривателство и събужда ентусиазъм, носталгия и копнеж.

 

Не липсват и квартали, които обикновено не биха попаднали в класациите на най-добрите в София: Левски, Надежда, Обеля, Сухата река, Люлин, Орландовци. Те са свързани с личните истории на хората, най-често детството. Нищо не може да се мери с детството, когато говорим за фактори, които ни свързват интимно с града като негови обитатели. Първоначалният свят, който сме възприели, изплува в спомени, макар някои от тях да са свързани с неща, които вече ги няма („стръмните улици между Княжево и Горна баня, които цяла зима бяха пързалки, защото тогава нямаше коли 4x4 и никой не можеше да се изкатери”, традицията да се ходи в неделя на обяд в Унгарския ресторант със семейни приятели). От друга страна те рационализират и обосноват изборите на софиянци с аргументи като „чист въздух, гледка, добър транспорт”.

 

Любимите места на хората в София рядко съвпадат с най-хубавите квартали. Любимите места са функционални - онези, в които софиянци обичат да прекарват свободното си време, да се разхождат, да се виждат с приятели. Най-често това са откритите пространства - паркове и градинки, например градинката пред Народния театър, Борисовата градина, Южния парк, Заимов, градинката пред Св. Седмочисленици, градинката зад двореца. В тях хората намират култивирана и достъпна природа, много хора, също отишли да си починат и да прекарат приятно и спокойно, възможност да откриеш събеседници, сигурност. „София е един много зелен град, който можеш да прекосиш само през паркове, ако знаеш откъде да минеш”.

 

Понякога любимите места са съвсем малки кътчета: квартално заведение, бар или клуб, или малки площадчета и улици - места, с които хората са свикнали, убежища, в които се чувстват в свои води („около площад Журналист, заради спокойствието, липите, улица Вишнева, къщите, обвити в бръшлян, а и защото мой много любим човек живее там”).

 

Витоша заема специално място сред любимите места. Софиянци се гордеят с Витоша. Тя дава връзка на града с природата, и то природа, която не се е превърнала в резерват като в мегаполисите, а е истинска, донякъде буколическа. Макар и да не ходят често там, Витоша им дава сигурността на присъствието си и възможностите си.

 

Любимите места много често дават на гражданите възможност да преживеят София като „друг град”, като нещо различно: „Като ходя по Графа рано сутрин, имам чувството, че съм някъде на почивка.”, „В редките хубави дни, особено през май-юни или септември-октомври, когато има по-малко хора в града, София изглежда като друг град, много красив”.

 

 

Споделените спомени от обитателите на София ни отвеждат в много интересен свят от маршрути, гледки, преживявания и предлагат кратък ангажиращ разказ за възприемането на града.

 

Хората, които не са родени в столицата, си спомнят първите си пътувания и преживявания в един голям град, пълен с непознати технологични иновации (трамвая по Витошка, асансьорите, фонтаните), с културни преживявания („ходихме в Народния театър, гледахме Ст. Данаилов като Хамлет от първи балкон, а Наум Шопов беше краля, беше незабравимо, още го помня”, циркът на пл. Македония), размера на града и множеството хора („пред ЦУМ имаше ужасно много хора и всички бързаха нанякъде”; авто и жп гарата, на която си се страхувал да не се изгубиш, „когато дойдох в София като студент, София ми се стори ужасно неприветлива и недружелюбна в сравнение с моя град”) и други „странности” на столицата („помня, че ходихме в кв. Хладилника и търсех причината защо се казва така”, „имаше такава гъста мъгла, че не знам как вървеше трамвая”, „помня кестените по Царя”).

 

Родените в София рядко могат да разграничат първи впечатления и осъзнаване на средата, в която живеят. Трябва да се случи някакво необичайно събитие, за да може едно дете да се впечатли от пространството около себе си и да го регистрира: връщането в София след детството, прекарано на село при баба и дядо; първи клас, след като се оказва, че родителите не могат да те вземат след училище и ще трябва да се прибираш сам, забравена играчка – пистолет в детската градина, заради която се налага да се върнеш, опитите да се научиш да караш колело по Жданов, първото ходене на пазар и на кино със съученици, първото изгубване, защото си объркал трамваите, първия купон, на който си останал цяла нощ.

 

Голяма част от спомените, които свързват хората с града, са големите лични събития в живота им от различни биографични пластове: влюбвания, сватба, раждане на дете, абитуриентски бал, нощта преди казармата... Градското пространство е сцена за развитие на личния опит. София е съхранила емоцията и носталгичните образи на младостта, детството, постиженията, първите лични неща, и те динамизират представата за града.

 

Немалка част от участниците в проучването споделят спомени, свързани с личното им участие/присъствие в политически събития, свързани с политически промени в периода на прехода: големия митинг на СДС на Орлов мост, щурмуването на парламента, пожарът в Партийния дом. Усещането да си част от нещо голямо, нещо, което променя историята, усещането за свобода, промяна, усещането за общност с голяма група хора.

 

 

Отвъд личните спомени, приканени да обобщят ролята на мястото и пространството София в личния свят на обитателите й: място за влюбване, за отглеждане на деца, за професионална реализация и кариерно развитие, за избор на стил на живот, за остаряване, участниците в дълбочинните интервюта са по-аналитични, по-критични. Отговорите често изграждат паралели и сравнения с други места в България, с други градове и столици в Европа и извън нея, и често са в посока даване на съвети и предложения.

 

София не изглежда много романтичен град за своите обитатели, макар и в нея да се намират романтични местенца: езерото с лилиите и езерото с патиците в Борисовата градина, покрива на ВИАС. Сравнението в рамките на България отдава предпочитание на селищата край морето. София обаче дава възможности да се запознаеш с интересни хора: в парка, в заведения, в университета, на музикално събитие. „Има материал от цяла България в крайна сметка”, „София е купонджийски град и ако си млад, е супер”, „София е по-скоро забавен град, град на компаниите, не на двойките. За да бъде романтична, трябва й повече вода и по-изолирани пространства”, „Трябва да я търсиш романтиката, тя не е около теб, но по принцип може да е така с романтиката”.

 

Самият град не е обект на влюбване. Дори хората, които много го харесват, не се чувстват силно привързани към него, а по-скоро „ти влиза под кожата, без да усетиш”. „За да обичаш София, трябва малко да си превключиш мисленето, трябва да почне да ти харесва неокосената трева, мазилките с петна”, „София не е град, който обикваш веднага. Трябва да си го откриеш.”

 

София е град предимно на междинните състояния: на утрото и на здрача, на прехода между пролет и лято. Обитателите й я възприемат най-добре тогава. Любимата част от денонощието в София много често е рано сутрин, „когато градът полека се събужда”. „София е много красива на изгрев слънце.” „Харесва ми въздухът да е свеж, да полея цветята и да пия кафе. Сутрините в София са като малки половинчасови уикенди.” „Рано сутрин, преди да плъзнат хората и колите, се прибирам от нощна смяна. Свежо е, чисто е, много е хубаво.” „Харесва ми да ходя пеша или да карам кола сутрин преди 8 – сякаш градът чака само мене.” „Обожавам ранното утро в София, особено по време на празници и през пролетта – тогава дори чувам как чуруликат птиците.” Обикновено сутрините се свързват и със сезоните – цъфтящите кестени и липи, които придават допълнително очарование на градската среда.

 

Още по-често любимата част от денонощието е привечер: „Светлината е най-красива.”, „Светлините на града го правят още по-хубав.”, „Защото съм свършил работа и съм някъде.”, „Залезите над София са едно от най-красивите неща, които съм виждала...другаде няма такива!”, „Когато хората си тръгват от работа, а заведенията още не са се напълнили с хора.”, „Тогава хората не си седят вкъщи, събират се, намират време за другите и за себе си. Мисля, че когато хората в София си почиват, яко си почиват.” Вечерта естествено прераства в нощ в представите на софиянци – времето за нощен живот. „След 22 часа виждаш тотален контрапункт на града, какъвто е през деня: пълни заведения, празни улици, може би единственото време, когато градът е красив.” „Тогава по заведенията и улиците виждаш хора, които не бързат, а искат да живеят. Не им пука, че трябва да стават рано. Въпрос на приоритети.” „през деня София е претъпкана, забързана, липсва въздух в нея. Докато през нощта тя е очарователна, има перфектно обслужване, хубави ресторанти, много добри заведения, хотели, чудесни компании.”

 

Гражданите са критични, когато говорят за София като град, гостоприемен към различните поколения – децата и възрастните. Макар и да се признават определени предимства на столицата – възможности за добро образование, здравни услуги, обществен транспорт и др. – София не се мисли като безопасно място, нито като място с обществени пространства, където децата могат да играят, а възрастните да се разхождат и да си починат. София не е толкова чиста, шумна е, не й достигат детски градини, придвижването по тротоарите е трудно, има бездомни кучета. „В София децата имат възможности, но това зависи изцяло от родителите”, „Не е помислено за деца”, „Къде да заведеш децата през зимата, освен в моловете?”.

 

Ако отглеждането на децата не е лесно и изисква посветеност от страна на родителите, то животът на възрастните изглежда по-безнадежден. Градът е скъп за тях, има малко възможности за социални контакти, хората се състаряват бързо и мизерно „София е млад и енергичен град, трябва да имаш хъс и борбеност, а на възрастните хора им трябва време, внимание, грижа, спокойствие. Те пречат на града. Няма респект към възрастните.” Градът не помага на възрастните да се адаптират към променените си роли и статус, а делът на обитателите над 60 г. непрекъснато нараства. „София е безмилостна към възрастните.”

 

София се възприема далеч по-положително като град, в който би могъл да работиш онова, което искаш, и да водиш начин на живот, какъвто ти харесва. Столицата категорично дава повече възможности за реализация и кариера от всички други градове в страната – най-вече заради мащабите й. „Няма друг град в България, в който можеш да бъдеш арт директор или да правиш съвременен танц”. В европейски план в София конкуренцията е по-малка в много области. Все още има много ниши, които не са запълнени, но и средата и институционалната култура не насърчават младите да експериментират.

 

София е донякъде „разкрепостен град”, който дава удобната анонимност на голямото населено място, където не те познават и коментират всички, и така позволява свобода на избора на стил на живот. Макар да живееш, както искаш, да зависи преди всичко от самия тебе, все пак се открояват определени проблеми извън личния контрол: агресия към различните, транспортната инфраструктура, парите, преобладаващата култура на моловете и попфолка. „Искам например да си лежа в парка и да си чета, без да се притеснявам какво ще ми се случи или как ще реагират хората. Сега, ако искам да го направя, задръжките ми са по-големи и в крайна сметка решавам, че е по-добре да си остана вкъщи.” „Не знаеш кога отново ще ти разбият апартамента, дали няма да те пребият на улицата, защото си се облякъл по-различно или косата ти е прекалено цветна, или си излязъл на разходка, точно когато има мач.”

 

Като голям европейски град София дава възможност за относителна анонимност, без обаче да налага негативните ефекти на мегаполисите като пълна апатия към съгражданите или необходимост от все по-голяма амбиция и усилия, за да се задържиш на същото място. Тъй като в София няма същински вторични градски центрове, основното място за социален живот и прекарване на свободното време си остава центъра на града. Така непрекъснато ти се случва да срещаш познати, което създава усещането за ограничение, за малко място, за уют, за лична популярност. Размерите и разстоянията в София също я правят управляема, без стреса да се изгубиш и да нямаш представа къде си попаднал. Не че за някои обитатели е невъзможно да се изгубиш, но това е по причина на лошото обозначение на улиците и посоките, а не на необозримия обхват на урбанистичния комплекс, и е по-скоро повод за яд или за смях, отколкото да се усети надмощието на «машината за живеене».

 

Столицата дава възможност на обитателите си да срещнат редица интересни и дори невероятни хора и това е едно от големите предимства на града. В София можеш да видиш Мадона, папа Йоан Павел II, принц Чарлс, Мартин Гор от Депеш Мод, Джон Кюсак – звездите от световната политическа и културна сцена. Можеш да се запознаеш и да общуваш с други известни софиянци, които да оставят следа в живота ти – хора като Валери Петров, Вера Мутафчиева, хирургът проф. Драгомир Попов. Голяма част от респондентите посочват като невероятни хора, които правят необичайни неща и те карат да се чувстваш, че светът е широк и шарен и пълен с възможности и изненади, за които не си и подозирал: „Един интересен акордеонист, с когото се запознах на битака. Приличаше на човек от 30-те, а беше млад. Научил се сам да свири на акордеон на 2 години и свиреше джаз.” „Един човек, който доброволно поддържа туристическата пътека между Бистрица и Железница. Той обяснява на минаващите, че не е от никакво звено или организация, просто му се иска пътеката да е проходима и често подрязва клоните.” „Един полски лекар, който отиваше към Централна Африка за участие в доброволческа мисия – медик, освен това и юрист, музикант, стопаджия по душа, изобщо космополит от най-рядък вид.” „Един човек, който 5 минути след като ме обра на Попа, ми върна малка част от парите, които беше откраднал от мен.” „Например хора, които казват „добър ден”, без да се познаваме.”

 

Софиянци се гордеят, че градът им е място, в което много хора събуждат интерес и ентусиазъм и придават богатство и колорит на живота тук. „София е пълна с уникати. Познавам толкова уникални хора, колкото в други държави ще е трудно да видиш. Там ще направят впечатление, че са уникални, а тук това си е нормално.”

 

Жителят на София почти никога не успява да я гледа само със собствените си очи. Той търси чужди образци, модели и референции, за да усети и опише София. Повече от всяка друга тематична област, това личи във въпросите за липсите, за онова, което го няма в София.

 

На софиянци им липсват много неща. Доколкото подлежат на обобщаване, могат да се разделят на няколко типа липси. 1/ Свързани с градското планиране: тротоари, по които можеш да вървиш спокойно, велоалеи, градски транспорт, който отговаря на европейските стандарти за удобство и точност, истинска пешеходна зона, вода (фонтани, езерца, чешми и пр.), канализация, указателни табели, паркове и градинки, спиране на хаотичното строителство. Може би най-общо казано – оживени публични пространства и живот на открито. 2/ Свързани с градското управление и личната инициатива: чистота и безопасност, съвременен културен живот, който не „догонва” Европа, нощен градски транспорт, смислена система за изхвърляне и таксуване на боклука, преодоляване на задръстванията, хлебарници за ръчен хляб, по-добро обслужване, арт центрове и книжарници с кафетерии, стаи за повиване на бебета и редица други „ниши”. 3/ Свързани с хората и отношенията между хората: повече толерантност на пътя, повече добронамереност, хъс и оптимизъм, „повече свободни хора – хем граждани, хем свободни и различни”. 4/ Свързани с чувството на загуба: чувството за общност, за махала, което е съществувало преди; приятелите, които са отишли да живеят в чужбина; животът преди моловете; спокойствие; софийското жителство.

 

„Все още не се случват достатъчно много интересни неща по едно и също време, за да ти е наистина трудно да избереш кое от всички да отидеш.”

„Любимите ми банди да не отминават София в турнетата си!”

„Липсва ми европейски градски дух.”

 

Обитателите на София съзнават добре, че на града им, както и жителите му, се приписват редица устойчиви обобщени образи, предразсъдъци и стереотипи. Много интересно е, че те съзнават добре и стереотипите, които изгражда самата София за себе си. Най-разпознаваемият сред тях е девизът на столицата „Расте, но не старее”. „Това е най-големият стереотип. София е застаряващ град и расте неразумно, а с това не се внимава.” „Уж расте, но има много какво да се прави, докато стане модерен и привлекателен за живеене град. Младите хора идват тук заради образование и работа, но не милеят и не чувстват София като свой град, който да поддържат и пазят, а като общежитие.” Широко застъпен стереотип, чрез който хората в София интерпретират света и изграждат общностна идентичност, е „че София е само за софиянци” и за негативното около тях са виновни другите.

 

Основната част от осъзнатите и споделени стереотипи представят социалната реалност в София, погледната отвън – от България, често и от чужбина. Повечето от тях очертават силно негативна София: трамваи, манекенки, мутри, скъпи коли, лъскави заведения, груби, надменни и намръщени хора, които не говорят правилен български език, мръсотия, комунистически сгради и соц панелки, дупки, мрак, престъпност, задръстване, само молове и аутлети…  Други градят образа на несправедливо и незаслужено облагодетелствана София: „В София успехът ти е в кърпа вързан, само пристигни и ще видиш”, живее се лесно, осигурява се лесна прехрана, печели се повече без повече труд и без да се работи, „цяла България издържа София”.

 

Макар и дефинирани като стереотипи, много софиянци искат да защитят града си от подобни негативни типизации: „Преди години на кандидатстудентския ми изпит се запознах с едно момиче от Монтана. Като свършихме, тя и майка й ме помолиха да им обясня как да стигнат до химическия факултет на СУ, а аз направо ги заведох, за да не се изгубят. Като стигнахме там, майката каза:”Благодаря, много си мила. Въобще не приличаш на софиянка.” Запомнила съм го, защото много ме шокира. Какви са софиянците, че да не приличам на такава?”, „Много хора казват, че градът е отвратителен, защото не го познават достатъчно.”, „Не е чак толкова мръсно, това е силно преувеличено. Много градове, в които съм била – и Лондон, и Милано, са много по-мръсни. А в София има напредък.”, „София вече не е толкова сива, с всеки изминал ден се появяват все повече цветове, върви на добре.” „София се превръща във все по-подреден град.”

 

Всъщност повечето обитатели на столицата намират по нещо – а някои и много неща – с които се гордеят в града си и които биха искали другите хора да знаят за София или да им покажат и съпреживеят в София. Тук намира място цялото културно-историческо наследство (римски останки, ранни християнски храмове, църкви и храмове ма други религии), някои музеи, университета, театрите, символите от близкото минало, природните дадености (Витоша, големите паркове, минералните извори), Женския пазар, любимите кътчета – улички, заведения, клубове, гледки, някои културни събития, конкретни исторически случки и лични съдби, многообразието, субкултурите и еклектиката в архитектурата и стила на живот, прекарването на свободното време, хубавите ресторанти и кухня. „Разказвам на хората една история, с която се гордея – за Евлоги Георгиев и завещанието, което той прави, една малка част от което е създаването на Софийския университет.”, „Че мога 30 минути след работа да карам ски на нощно осветена писта.” „Гордея се с част от центъра, която е много специфична и красива.” „Не искам да си внушавам, че София е велик град. Не искам да се мъча да й търся предимства, които не притежава, и да се чувствам зле заради това. Искам да покажа парковете, които са голямо богатство, няколко красиви къщи, пръснати тук-там, Витоша, Маймунарника, Женския пазар, синагогата. Искам да могат да усетят атмосферата на София и неприсъщото за европейска столица спокойствие. Искам да покажа младите хора на София и местата, които те имат за свои.” „На гостите чужденци ми се иска да покажа соц табелите по сградите и да направя някак възможно да ги усетят така, както ние ги усещахме, без да вярвам, че това е постижимо.” „Всеки е гледал какви ли не руини и вкаменелости, които малко или повече са еднакви навсякъде, докато случващото се тук и сега е нещото, което дава очарование и смисъл на града.”

 

Помолени да определят София с една дума или израз, участниците в проучването насочват своето метафорично обобщение в няколко области:

 

София, младите, възможностите и стила на живот:

Град, който може да те изненада

Град на надеждата

Град на мечтите

Нощен град

Отворен град

Небрежна София

Непредвидима София

Град на младите хора

Град на закъсняващите

Шарена София

Разкрепостен град

Град на предизвикателствата

Град, в който винаги има място за още нещо

Град, в който няма нищо невъзможно

Град, в който няма нужда от превод

 

София и пространството:

София – град на микропространствата

Уютна София

София между изтока и запада

 

Зелена София:

Град на зелените дървета

Град на гълъбите и кестените

Град на минерални извори

Град-градина

Градът на Витоша

 

София и контрастите:

Противоречива София

Град на Вазов и Версай

Град на крайностите

Град на парадокса

Град на контрастите

 

София, миналото и бъдещето:

Стара София

Град, белязан от епохи и култури

Овехтяла София

Град на мъдростта – натрупал толкова познание при трансформациите си

Недовършена София

Град, на който му предстои да покаже възможностите си

Град без посока

Град в движение

To be continued (Следва продължение)

 

София и хората:

Многолика София

Град на красивите жени

Град на оцеляване

Град на всички

София – град на мистериозна красота

 

 

Всяка една от тези области съдържа редица емоционални и лично преживени послания, които очертават потенциала на града както да изгражда образи за себе си, така и да мобилизира подкрепа, да намери своите разказвачи на истории и наративи. Но преди всичко стойността на тези отговори, както и на изследването като цяло, е да послужи като повод за рефлексия и саморефлексия.